3 нояб. 2010 г., 10:49

Ще те помня

1.2K 0 0

Може би мислиш, че нищо не помня,

че мисълта за теб ми е отровна

и заключих я в най-тъмната си стая -

да те забравя и да спра да ридая.


Но не! Аз помня, повече от ясно,

всичко между нас, което бе прекрасно.

Помня как брак на шега ми предложи

и как пръстен на ръката ми сложи.

Умът ми помни всяка твоя дума -

на сърцето ми той взе да робува.

Ръката ми чертае всяка твоя извивка,

а всеки спомен тръпки предизвиква.

Главата ми търси твоето рамо,

лежала върху него сякаш само.

Пред очите ми е всеки миг щастлив,

който ти направил си по-красив...


Ще те помня още на всичко напук

и ти знай - нищо не свършва дотук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...