Може би мислиш, че нищо не помня,

че мисълта за теб ми е отровна

и заключих я в най-тъмната си стая -

да те забравя и да спра да ридая.

Но не! Аз помня, повече от ясно,

всичко между нас, което бе прекрасно.

Помня как брак на шега ми предложи

и как пръстен на ръката ми сложи.

Умът ми помни всяка твоя дума -

на сърцето ми той взе да робува.

Ръката ми чертае всяка твоя извивка,

а всеки спомен тръпки предизвиква.

Главата ми търси твоето рамо,

лежала върху него сякаш само.

Пред очите ми е всеки миг щастлив,

който ти направил си по-красив...

Ще те помня още на всичко напук

и ти знай - нищо не свършва дотук!