Може би мислиш, че нищо не помня,
че мисълта за теб ми е отровна
и заключих я в най-тъмната си стая -
да те забравя и да спра да ридая.
Но не! Аз помня, повече от ясно,
всичко между нас, което бе прекрасно.
Помня как брак на шега ми предложи
и как пръстен на ръката ми сложи.
Умът ми помни всяка твоя дума -
на сърцето ми той взе да робува.
Ръката ми чертае всяка твоя извивка,
а всеки спомен тръпки предизвиква.
Главата ми търси твоето рамо,
лежала върху него сякаш само.
Пред очите ми е всеки миг щастлив,
който ти направил си по-красив...
Ще те помня още на всичко напук
и ти знай - нищо не свършва дотук!
© Дарина Иванова Всички права запазени