Ще те пусна да си идеш
Ще те пусна тихо да си идеш,
няма вече между нас любов,
снегът затрупа всяка диря
и вятърът руши последния ни мост.
Празна ще е стаята без обич,
без глас тъгата ще крещи,
но с тебе няма да се върнем вече,
обречени са нашите души.
Отдавна хлад пропука любовта ни,
в огнището ни огън не гори,
черни спомени и бледи сенки само
като облак скриха топлите очи.
Ще те пусна да се идеш... тихо,
в сняг ще се превърнат моите сълзи,
самотата искам с тях да скрия
и студа - да ми помогне, за да не боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Тодорова Все права защищены
