Ще те пусна да си идеш

18 апр. 2012 г., 10:43

Поэзия » Любовная

742 0 2

Ще те пусна тихо да си идеш,
няма вече между нас любов,
снегът затрупа всяка диря
и вятърът руши последния ни мост.

Празна ще е стаята без обич,
без глас тъгата ще крещи,
но с тебе няма да се върнем вече,
обречени са нашите души.

Отдавна хлад пропука любовта ни,
в огнището ни огън не гори,
черни спомени и бледи сенки само
като облак скриха топлите очи.

Ще те пусна да се идеш... тихо,
в сняг ще се превърнат моите сълзи,
самотата искам с тях да скрия
и студа - да ми помогне, за да не боли.

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-04-18T18:54:34+03:00

Поздрав, Ирина!
Apaika (Арлина)

2012-04-18T14:17:14+03:00

Болезнен, но верен път. Душите не са обречени. Пътят не е свършил. А болката... тя няма да мине, но ще се явява все по рядко.
Прекрасно откровение! : )