Ще ти идвам в мислите незрими
Ще ти идвам със мисли незрими,
сам-сама да не си във нощта,
щом почукам – врата отвори ми,
че пристига със мен любовта.
За прегръдка ръце ли разтворя,
нежно, с обич ме ти прегърни.
Ще те гледам, с очи ще говоря –
със сърцето ме ти целуни.
Ще изпия с теб чай от коприва,
ти – горчиво кафе еликсир
и дано у дома си щастлива,
със душата – в хармония, в мир.
След това със крилете на птици,
над реката: аз, ти ще летим,
като влюбени две гургулици,
във простора почти невидим.
Аз ще идвам със мисли незрими,
да не бъдеш самотна в нощта
Щом почукам – врата отвори ми
че пристига със мен любовта.
10 септември 2013
("Повеите на любовта" - първа книга)
Иван Митов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванъ Митовъ Все права защищены
