20 мая 2012 г., 23:32

Ще ти отговоря

852 1 6

Не искам сама в моята стая,

във нощи безсънни,

да слушам последния звън на трамвая

и чакам да съмне.

Не искам да имам псевдо-приятели,

един искам, но верен.

Него ще пусна да спре пред вратата

на делника ми сиво-черен.

Не искам и с гръд щедро разголена

да  давам на кой да е някакви знаци.

Не съм  second hand. И не мога

да бъда жена за мъжки мераци.

Почувствах те близък и чак си поисках

да ме докоснеш, да те прилаская,

но явно така ми било писано

за теб да съм само лице от безкрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...