Не искам сама в моята стая,
във нощи безсънни,
да слушам последния звън на трамвая
и чакам да съмне.
Не искам да имам псевдо-приятели,
един искам, но верен.
Него ще пусна да спре пред вратата
на делника ми сиво-черен.
Не искам и с гръд щедро разголена
да давам на кой да е някакви знаци.
Не съм second hand. И не мога
да бъда жена за мъжки мераци.
Почувствах те близък и чак си поисках
да ме докоснеш, да те прилаская,
но явно така ми било писано
за теб да съм само лице от безкрая.
© Юлия Барашка Всички права запазени