От тоя въздух пожълтяха твоите страни.

Издълбани са от спомени и рани и веч нищо

тях не може да ги промени.

Цветът ти не ще се възроди.

И няма връщане назад, помни.

Духът ти се разболя.

Сполетя те най-тежката съдба -

да си слуга.

Но не и роб на други,

а на себе си до гроб.

Нарцисът те направлява.

Тялото ти съгласи се и ума ти хич не се

съпротивлява.

Дори харесва ти и казваш:

"За нищо аз не съжалявам."

Оставям цвят от цъфналия нарцис -

там, на прага ти, додето мен допускаше ме ти.

Сега ме няма мен, а нарцисът остана

да лежи самотен,

за да си спомняш и за себе си след мен.