Наведена с глава между нозете
напред да се затичам аз не смеех...
Проклината дори от боговете,
че смела да съм просто не умеех...
Приклекнала в очакване повеля
оковите на мрака да разчупя
и лапите студени да разстрелям,
с кръвта им свободата си да купя...
Дочаках... с вик небето се разтвори,
светкавица прониза същността ми...
след нея друга, май ще се повтори...
На пепел разпиля се и Страхът ми... ...