Ще тръгна, ще тръгна след тебе.
Още малко, докрай да се съмне...
Счупих прозорците, тъмните.
И си сплетох тъгите на стълба...
И ще тръгна.
Защото те няма.
А пък аз все докрай те усещам.
И си мисля, че май съм обречена,
и заплюта във древно проклятие,
да намирам в безсмислие - щастие...
После с него се правя на птица.
После с него празнуваме сънища
и създаваме чудни небета.
После с него заспиваме, стиснали
снопче мисли със дъх на очакване.
И заспиваме... сляпо прегърнати...
Неизречено в себе си вплетени.
Но ще тръгна, ще тръгна след тебе...
Още малко, докрай да се съмне...
После будя заспалото щастие,
дето цяла нощ с твоето име ме люби...
~Endless~