Jul 26, 2012, 11:27 PM

Ще тръгна

  Poetry » Love
780 0 6

Ще тръгна, ще тръгна след тебе.
Още малко, докрай да се съмне...
Счупих прозорците, тъмните.
И си сплетох тъгите на стълба...
И ще тръгна.
Защото те няма.
А пък аз все докрай те усещам.
И си мисля, че май съм обречена,
и заплюта във древно проклятие,
да намирам в безсмислие - щастие...
После с него се правя на птица.
После с него празнуваме сънища
и създаваме чудни небета.
После с него заспиваме, стиснали
снопче мисли със дъх на очакване.
И заспиваме... сляпо прегърнати...
Неизречено в себе си вплетени.
Но ще тръгна, ще тръгна след тебе...
Още малко, докрай да се съмне...
После будя заспалото щастие,
дето цяла нощ с твоето име ме люби...


~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, хубаво пишеш!
  • После будя заспалото щастие,
    дето цяла нощ с твоето име ме люби...


    събуди го
  • Благодаря ви, приятели...
  • Тръгни веднага!
    Бъди и ти така обичана, не само той!
    Поздравления!
  • Като вричане е...
    Харесах!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...