5 мая 2009 г., 15:45

Ще тръгнеш ли с мен?

1.5K 0 0

 

 

 

 

Ще тръгнеш ли с мен

по небесен път, озарен?

Ще тръгнеш ли с мен

по тъмна нощ и светъл ден?

Ще тръгнеш ли с мен

в есен хладна?

Ще ме спасиш

ли от тъга коварна?

Ще преминеш ли с мен през

зимата студена?

Ще стоплиш ли сърцето,

ако душата е ранена?

Ще прескочиш ли с мен

прегради трудни?

Ще преплуваш ли за

мен вълните бурни?

Ще ми подадеш ли ти

ръка в труден миг?

Ще чуеш ли в

тъмнината моя вик?

Ще мислиш ли за мен,

кога наоколо ме няма?

Ще ме сънуваш ли

дълго до забрава?

Ще ти липсвам ли, когато

самотата те обгърне?

Ще поискаш ли

щастието ти да се върне?

Ще останеш ли с мен

в дни дъждовни?

Ще ме предпазиш ли

от мъките отровни?

Ще преминеш ли през ада,

през пламъци горещи?

Ще помниш ли ти вечно

първите ни срещи?

И пак те питам, виж

ме, вече аз политам.

Ще дойдеш ли с мен в рая,

да потънем в безкрая?

Но едно със сигурност аз зная,

че последната възможност е това.

Ще избегнеш ли с мен

духовно ти смъртта?

Кажи, ще тръгнеш ли с мен

по този път на любовта?

 

Дата на създаване: 15.11.2004 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...