Ще тръгнеш ли с мен

по небесен път, озарен?

Ще тръгнеш ли с мен

по тъмна нощ и светъл ден?

Ще тръгнеш ли с мен

в есен хладна?

Ще ме спасиш

ли от тъга коварна?

Ще преминеш ли с мен през

зимата студена?

Ще стоплиш ли сърцето,

ако душата е ранена?

Ще прескочиш ли с мен

прегради трудни?

Ще преплуваш ли за

мен вълните бурни?

Ще ми подадеш ли ти

ръка в труден миг?

Ще чуеш ли в

тъмнината моя вик?

Ще мислиш ли за мен,

кога наоколо ме няма?

Ще ме сънуваш ли

дълго до забрава?

Ще ти липсвам ли, когато

самотата те обгърне?

Ще поискаш ли

щастието ти да се върне?

Ще останеш ли с мен

в дни дъждовни?

Ще ме предпазиш ли

от мъките отровни?

Ще преминеш ли през ада,

през пламъци горещи?

Ще помниш ли ти вечно

първите ни срещи?

И пак те питам, виж

ме, вече аз политам.

Ще дойдеш ли с мен в рая,

да потънем в безкрая?

Но едно със сигурност аз зная,

че последната възможност е това.

Ще избегнеш ли с мен

духовно ти смъртта?

Кажи, ще тръгнеш ли с мен

по този път на любовта?

Дата на създаване: 15.11.2004 г.