14 дек. 2017 г., 13:57

Ще тръгвам аз...

993 10 4

Ще тръгвам аз. Недей да ме изпращаш!
Ти никога дори не ме посрещна.
Не ме видя. Със обич те уплаших?
Или съм някаква случайна грешка?...

 

Ще тръгвам, мила. Може да се върна.
Ще бъда твоят спомен, поетичен.
Не ме целуна. Аз не те прегърнах.
Загубихме се някак. Глупаво. Трагично...

 

Ще тръгвам вече. Пиша за последно.
Мъгла в очите. Дъжд ще завали.
След мен - потоп! И в мрака, непрогледен -
тогава ме поискай! Да боли...

 

Ще тръгвам, ето... Целият треперя...
Сърцето ми се пръска без душа.
Във тебе я оставих, без да взема
частица нежност - малка, в любовта...

 

Ще тръгвам аз. А исках да летя. 
И не с крила на някаква машина.
Със теб поисках - моята мечта, 
да бъдем Аз и Ти! Щастливи...

 

Danny Diester 
13.12.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...