Ще тръгвам аз...
Ще тръгвам аз. Недей да ме изпращаш!
Ти никога дори не ме посрещна.
Не ме видя. Със обич те уплаших?
Или съм някаква случайна грешка?...
Ще тръгвам, мила. Може да се върна.
Ще бъда твоят спомен, поетичен.
Не ме целуна. Аз не те прегърнах.
Загубихме се някак. Глупаво. Трагично...
Ще тръгвам вече. Пиша за последно.
Мъгла в очите. Дъжд ще завали.
След мен - потоп! И в мрака, непрогледен -
тогава ме поискай! Да боли...
Ще тръгвам, ето... Целият треперя...
Сърцето ми се пръска без душа.
Във тебе я оставих, без да взема
частица нежност - малка, в любовта...
Ще тръгвам аз. А исках да летя.
И не с крила на някаква машина.
Със теб поисках - моята мечта,
да бъдем Аз и Ти! Щастливи...
Danny Diester
13.12.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
