Ще успея
Ще успея да мина през всичките твои олтари,
във които си крила парченцата обич за мен
и в самотния храм - като гръм от любов ще ударя,
разпилявайки в мрака ти мисли от новия ден.
Ще отмия с усмивка самотните нощи в очите ти
и ще стопля с дъха си цветята по твойто лице
и щом видя за миг разтопената нежност в косите ти,
ще потъна във тях и в безкрая на твойто море.
Аз съм лятото... Аз те превръщам във буря
от любов и копнежи - от мечти и от капчици сън
и политам до теб, като вятър над дивна клисура,
за да вържа в небето - душите ни... с люляков звън...
© Чавдар Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
!...
-
Браво!Красиво и нежно!Адмирации, Чавдар!
-
Тази вечер явно е една добра вечер за българската /откровенската/ поезия. Темата и тук не е нова, разработвана е милион пъти, но явно има още какво да се каже по нея - стихотворението звучи изповедно и емоционално, внушава лиризъм и нежност. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Просто много близки думи...