23.03.2012 г., 19:53

Ще успея

1.2K 0 4

Ще успея да мина през всичките твои олтари,
във които си крила парченцата обич за мен
и в самотния храм - като гръм от любов ще ударя,
разпилявайки в мрака ти  мисли от новия ден.

 

Ще отмия с усмивка самотните нощи в очите ти
и ще стопля с дъха си цветята по твойто лице
и щом видя за миг разтопената нежност в косите ти,
ще потъна във тях и в безкрая на твойто море.

 

Аз съм лятото... Аз те превръщам във буря
от любов и копнежи - от мечти и от капчици сън
и политам до теб, като вятър над дивна клисура,
за да вържа в небето - душите ни... с люляков звън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "с люляков звън..."

    Просто много близки думи...
  • Браво!Красиво и нежно!Адмирации, Чавдар!
  • Тази вечер явно е една добра вечер за българската /откровенската/ поезия. Темата и тук не е нова, разработвана е милион пъти, но явно има още какво да се каже по нея - стихотворението звучи изповедно и емоционално, внушава лиризъм и нежност. Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...