12 янв. 2018 г., 09:55

Ще вярвам и след края

604 0 1

Твоите дълги, мръсни ръце, омотаха влюбеното ми сърце.
Злато, имоти, пари, със всичко това обсипваш ме ти.
Не ги искам разбери. Искам неговите черни очи!
Искам обратно мечтите си - върни ми ги!

 

За тъмницата с него копнея, докато в изящество с теб сълзи лея.
Въздухът отрови ми ти, да те обикна някога просто забрави!
В сънищата си най-дълбоки знай,
негова съм аз и такава ще остана до последния си час.

 

Имаш дните ми пленени, от изгарящата му любов лишени.
Имаш и хилядите ми сълзи и нестихващата ми болка имаш я ти!
Нищо друго знай - не ти принадлежи!

 

Сърцето ми разби, крилете ми прекърши ги.

Окова ме със властта си и твоите мръсни игри.

Живота ми открадна ти, опустоши го - знаеш нали!?

 

Но въпреки мъката цяла, аз никога не бих спряла
да мечтая и да копнея за своята черна любов,
защото във нея, негоднико зная, ще вярвам и след  края.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...