Ще вярвам и след края

Твоите дълги, мръсни ръце, омотаха влюбеното ми сърце.
Злато, имоти, пари, със всичко това обсипваш ме ти.
Не ги искам разбери. Искам неговите черни очи!
Искам обратно мечтите си - върни ми ги!

За тъмницата с него копнея, докато в изящество с теб сълзи лея.
Въздухът отрови ми ти, да те обикна някога просто забрави!
В сънищата си най-дълбоки знай,
негова съм аз и такава ще остана до последния си час.

Имаш дните ми пленени, от изгарящата му любов лишени.
Имаш и хилядите ми сълзи и нестихващата ми болка имаш я ти!
Нищо друго знай - не ти принадлежи!

Сърцето ми разби, крилете ми прекърши ги.

Окова ме със властта си и твоите мръсни игри.

Живота ми открадна ти, опустоши го - знаеш нали!?

Но въпреки мъката цяла, аз никога не бих спряла
да мечтая и да копнея за своята черна любов,
защото във нея, негоднико зная, ще вярвам и след  края.