Твоите дълги, мръсни ръце, омотаха влюбеното ми сърце.
Злато, имоти, пари, със всичко това обсипваш ме ти.
Не ги искам разбери. Искам неговите черни очи!
Искам обратно мечтите си - върни ми ги!

За тъмницата с него копнея, докато в изящество с теб сълзи лея.
Въздухът отрови ми ти, да те обикна някога просто забрави!
В сънищата си най-дълбоки знай,
негова съм аз и такава ще остана до последния си час.

Имаш дните ми пленени, от изгарящата му любов лишени.
Имаш и хилядите ми сълзи и нестихващата ми болка имаш я ти!
Нищо друго знай - не ти принадлежи!

Сърцето ми разби, крилете ми прекърши ги.

Окова ме със властта си и твоите мръсни игри.

Живота ми открадна ти, опустоши го - знаеш нали!?

Но въпреки мъката цяла, аз никога не бих спряла
да мечтая и да копнея за своята черна любов,
защото във нея, негоднико зная, ще вярвам и след  края.