25 сент. 2009 г., 12:58

Ще забравиш ли...

673 0 8

На една 18-годишна приятелка

 

Ще забравиш ли пътя

към своята същност,

към душата си,

пила от Извор насъщен,

там, където си срещнала

Смисъла,

Бога?

И ще тръгнеш

да гониш химерни посоки?

Ще задгърбиш ли

всички очи и обятия,

без които не можеше

твоето щастие?

Ще избяга ли пулсът ти

в други реалности,

изградени на пясък

и пълни с превратности?

Ще оставиш ли

тази опора,

изграждана

миг по миг

с много болка

и вяра

надграждана?

Ще забравиш ли себе си

в пориви

бесни,

след които

ще падаш

и губиш...

ужасно?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, че съпреживяхте тази емоция с мен. Да се молим за всички, загубили опората си.
  • Дано оцелее!Лоздрав!
  • Била съм там...стигнах до тук...
    Дано тя има моя късмет!
    Стискам палци!
    Стихотворението е много хубаво...(!!!)
  • Благодаря ви, че се включихте с коментари. Бог да пази неопитните и наивни млади хора!
  • Моята е на 15, но страховете ми са същите!поздрав за стиха!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...