25.09.2009 г., 12:58

Ще забравиш ли...

671 0 8

На една 18-годишна приятелка

 

Ще забравиш ли пътя

към своята същност,

към душата си,

пила от Извор насъщен,

там, където си срещнала

Смисъла,

Бога?

И ще тръгнеш

да гониш химерни посоки?

Ще задгърбиш ли

всички очи и обятия,

без които не можеше

твоето щастие?

Ще избяга ли пулсът ти

в други реалности,

изградени на пясък

и пълни с превратности?

Ще оставиш ли

тази опора,

изграждана

миг по миг

с много болка

и вяра

надграждана?

Ще забравиш ли себе си

в пориви

бесни,

след които

ще падаш

и губиш...

ужасно?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, че съпреживяхте тази емоция с мен. Да се молим за всички, загубили опората си.
  • Дано оцелее!Лоздрав!
  • Била съм там...стигнах до тук...
    Дано тя има моя късмет!
    Стискам палци!
    Стихотворението е много хубаво...(!!!)
  • Благодаря ви, че се включихте с коментари. Бог да пази неопитните и наивни млади хора!
  • Моята е на 15, но страховете ми са същите!поздрав за стиха!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...