В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, греещи звезди,
А за лъжа, добре си помислете, с какво Всемирът ще ви възмезди.
Дори едно крило ми стига само. Едното на приятел ще го дам.
Да се опре – безкрилото ми рамо. И да не бъде тъжен, слаб и сам.