13 сент. 2025 г., 23:05  

Що е любовта?

369 0 0

Седнах аз един следобед

над поредния роман,

пълен със познат романс.

Нацупих се пред решенията на героя,

който живота си бил дал за новата изгора.

Но струва ли си да обичаш, щом обречен си на самота?

Тогаз вратата трясна, секна мисълта

и на прага пак висеше старата жена.

С умивка блага, изморено тя протегна ми ръка и продума:

"Един ден ще усетиш любовта и тогаз ще разбереш."

И така годините минават, спомените избледняват и остава празнина – вечна самота.

Гледам снимката любима на щастливата старица и със сълзи на лице рекох с тежест на сърце:

"Струва си да те обичам, щом нявга пак с тебе аз ще дишам."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...