Sep 13, 2025, 11:05 PM  

Що е любовта?

367 0 0

Седнах аз един следобед

над поредния роман,

пълен със познат романс.

Нацупих се пред решенията на героя,

който живота си бил дал за новата изгора.

Но струва ли си да обичаш, щом обречен си на самота?

Тогаз вратата трясна, секна мисълта

и на прага пак висеше старата жена.

С умивка блага, изморено тя протегна ми ръка и продума:

"Един ден ще усетиш любовта и тогаз ще разбереш."

И така годините минават, спомените избледняват и остава празнина – вечна самота.

Гледам снимката любима на щастливата старица и със сълзи на лице рекох с тежест на сърце:

"Струва си да те обичам, щом нявга пак с тебе аз ще дишам."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...