13.09.2025 г., 23:05  

Що е любовта?

366 0 0

Седнах аз един следобед

над поредния роман,

пълен със познат романс.

Нацупих се пред решенията на героя,

който живота си бил дал за новата изгора.

Но струва ли си да обичаш, щом обречен си на самота?

Тогаз вратата трясна, секна мисълта

и на прага пак висеше старата жена.

С умивка блага, изморено тя протегна ми ръка и продума:

"Един ден ще усетиш любовта и тогаз ще разбереш."

И така годините минават, спомените избледняват и остава празнина – вечна самота.

Гледам снимката любима на щастливата старица и със сълзи на лице рекох с тежест на сърце:

"Струва си да те обичам, щом нявга пак с тебе аз ще дишам."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...