Казват, ще се излекувам,
аз не вярвам в това!
Защо тогава само теб сънувам,
защо само ти идваш в съня?!
Защо, когато те погледна ,
пак треперят моите колене,
сякаш страшна болест ме налегна,
сякаш в галоп препуска моето сърце!
Не искам вече да го крия
и не мога, по-силно е от мен!
Но как пред теб да се разкрия,
щом си все така студен?!
Обичам те, безгласно казват
моите очи!
Обичам те, не можах да те збравя!
Обичам те, колкото и силно да боли!
Обичам те, помогни ми да се справя!!!
© Десислава Танева Все права защищены