Щом февруари вдигне си парцалите
Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне -
красив, като открадната целувка!
Под пазвата ѝ семенцата ще обгърне
южен полъх с пролетна милувка.
Зелените обувки ще нахлузят сенките
и преродена, гората ще възкръсне!
Размръзналите сокове по вените
на всяко стръкче нов живот ще вдъхне.
Ще бухнат минзухарите, игликите,
щом февруари вдигне си парцалите.
Виж, корен пуснала е там секирата,
през есента сред храстите забравена…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
