ДаниелаВиткова (Даниела Виткова) ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
25 395
Feb 6, 2024, 11:27 AM

Щом февруари вдигне си парцалите

  Poetry
994 7 24

Земята влажна още спи

под слой листа и борови иглици.

По стволовете папрат жилава пълзи,

към осиротелите гнезда на птици.

 

Сънят ѝ скоро ще се сбъдне -

красив, като открадната целувка!

Под пазвата ѝ семенцата ще обгърне

южен полъх с пролетна милувка.

 

Зелените обувки ще нахлузят сенките

и преродена, гората ще възкръсне!

Размръзналите сокове по вените

на всяко стръкче нов живот  ще вдъхне.

 

Ще бухнат минзухарите, игликите,

щом февруари вдигне си парцалите.

Виж, корен пуснала е там секирата,

през есента сред храстите забравена…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0