28 окт. 2008 г., 22:25

Щом не вярвам, тогава идваш...

1.2K 0 0

Щом не вярвам, тогава идваш...

Щом не вярвам, тогава идваш и всичко изведнъж преобръщаш.

Щом не вярвам, идваш, вземаш ми всичко и пак си заминаваш.

Времето минава, а чувствата ми към теб не се пресушават.

Осъзнавш ли какво ми причиняваш?

Нямам сили да го изрека на глас,

страх ме е да не разваля всичко от раз.

Покрай теб се чувствам защитена, безсилна и някак си сломена...

Отдавна се опитвам да те забравя, ала нещо все не се получава.

За теб не знам какво ли съм, не зная,

а точно от това се нуждая.

Щом не вярвам, тогава идваш,

идваш, но си и заминаваш

и живота ми объркваш.

А нямам сили да си призная, че адски силно те желая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валиша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....