Щом не вярвам, тогава идваш...
Щом не вярвам, тогава идваш и всичко изведнъж преобръщаш.
Щом не вярвам, идваш, вземаш ми всичко и пак си заминаваш.
Времето минава, а чувствата ми към теб не се пресушават.
Осъзнавш ли какво ми причиняваш?
Нямам сили да го изрека на глас,
страх ме е да не разваля всичко от раз.
Покрай теб се чувствам защитена, безсилна и някак си сломена...
Отдавна се опитвам да те забравя, ала нещо все не се получава.
За теб не знам какво ли съм, не зная,
а точно от това се нуждая.
Щом не вярвам, тогава идваш,
идваш, но си и заминаваш
и живота ми объркваш.
А нямам сили да си призная, че адски силно те желая...
© Валиша Всички права запазени