Щом няма ...
Щом няма кого да обичам,
мълчат небесата смутени.
Дъждът във тъга ме облича.
Угасват самотни вселени.
Все тръпна. И моля. И искам
да сгрей гръмотевица мрака.
Да дойде луната по-близко
и нейде мечта да ме чака.
Дори да не бъда любима,
но в мислите искам да галя
очи, рамене... И незрима
искра с топли устни да паля.
Светът ми да свети за двама.
И нежна нощта да въздиша.
Обичах Един , но го няма...
Сега... до Безкрая му пиша...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
