Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици,
в ъгъла светна измислица – синя.
И изрисува тавана ми, с птици,
пролетен полъх, край зимна камина.
А под стрехата ми сиви врабчета,
водят за зрънцето битки юнашки.
Котка сънува, далеч е, където,
прави южняк от дърветата прашки. ...