Щом си припява през съ̀лзи капчукът
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици,
в ъгъла светна измислица – синя.
И изрисува тавана ми, с птици,
пролетен полъх, край зимна камина.
А под стрехата ми сиви врабчета,
водят за зрънцето битки юнашки.
Котка сънува, далеч е, където,
прави южняк от дърветата прашки.
Сечко разстила душата си бяла,
гарвани грачат – кантата, за луди.
Тръпне земята, наужким заспала,
знае вълшебството ще я събуди.
В голите клони се гуши надежда,
хилаво стръкче – ледът се пропука.
Сивият град ще разцъфне, изглежда,
щом си припява през съ̀лзи капчукът.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разсмя ме, Красимироооо — южняк, с прашки.
Писна ми да съм вързана и затворена! Щом ремонтът ми се струва добра алтернатива... -
Явно имам вопиюща нужда от промяна, Красе.
-
Иржи, Ники, благодаря ви!
-
Красота!
Наде!!! -
Рано е да си мечтаем за пролет, след като зимата се върна втори път и кой знае още колко пъти ще го направи! А игликата пред входа само що не е цъфнала....
-
Благодаря ви, момичета! Не, сенсей защото духа леден вятър и голямата буква пак ще се смали.
-
Крррасота...
Тук не е ли с голяма буква:
В голите клони се гуши надежда...? -
Пролетна приказка!
-
Красота!
-
Благодаря ви!
-
Красиво бленувана пролет.Много е хубаво, Наде.☺
”...гарвани грачат – кантата, за луди.”
Тук...Настръхнах.
Браво! -
Красиво, образно, пролетно, усмихнато... Мога да изброявам до безкрай... Велика си, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
