Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
15.02.2021 г., 11:02 ч.

Щом си припява през съ̀лзи капчукът 

  Поезия » Пейзажна
286 5 12

Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.

 

Вдигна от пода прашинки, стотици,
в ъгъла светна измислица  – синя.
И изрисува тавана ми, с птици,
пролетен полъх, край зимна камина.

 

А под стрехата ми сиви врабчета,
водят за зрънцето битки юнашки.
Котка сънува, далеч е, където,
прави южняк от дърветата прашки.

 

Сечко разстила душата си бяла,
гарвани грачат  – кантата, за луди.
Тръпне земята, наужким заспала,
знае вълшебството ще я събуди.

 

В голите клони се гуши надежда,
хилаво стръкче  – ледът се пропука.
Сивият град ще разцъфне, изглежда,
щом си припява през съ̀лзи капчукът.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??