Щом си припява през съ̀лзи капчукът
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици,
в ъгъла светна измислица – синя.
И изрисува тавана ми, с птици,
пролетен полъх, край зимна камина.
А под стрехата ми сиви врабчета,
водят за зрънцето битки юнашки.
Котка сънува, далеч е, където,
прави южняк от дърветата прашки.
Сечко разстила душата си бяла,
гарвани грачат – кантата, за луди.
Тръпне земята, наужким заспала,
знае вълшебството ще я събуди.
В голите клони се гуши надежда,
хилаво стръкче – ледът се пропука.
Сивият град ще разцъфне, изглежда,
щом си припява през съ̀лзи капчукът.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разсмя ме, Красимироооо — южняк, с прашки.
Писна ми да съм вързана и затворена! Щом ремонтът ми се струва добра алтернатива... -
докато загрея за кои прашки става въпрос... ако беше само лято, щеше от комарите да ти писне..то угодия няма, но "щом си припява през съ̀лзи капчукът" значи си закопняла за хвърчила и слънце
-
Явно имам вопиюща нужда от промяна, Красе.
-
"Котка сънува, далеч е, където,
прави южняк от дърветата прашки."...идва, идва -
Иржи, Ники, благодаря ви!
-
Красота!
Наде!!! -
Рано е да си мечтаем за пролет, след като зимата се върна втори път и кой знае още колко пъти ще го направи! А игликата пред входа само що не е цъфнала....
-
Благодаря ви, момичета! Не, сенсей защото духа леден вятър и голямата буква пак ще се смали.
-
Крррасота...
Тук не е ли с голяма буква:
В голите клони се гуши надежда...? -
Пролетна приказка!
-
Красота!
-
Благодаря ви!
-
Красиво бленувана пролет.Много е хубаво, Наде.☺
”...гарвани грачат – кантата, за луди.”
Тук...Настръхнах.
Браво! -
Красиво, образно, пролетно, усмихнато... Мога да изброявам до безкрай... Велика си, Наде!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
