Щом вярваш в чудесата!
Най - кратката пътека е декември.
По нея тайно детството се връща.
Топят се спомените заскрежени
на капчици в очите и... възкръсва
магията на Коледната вечер!
Орехчета в станиол върху елхата,
маминия хляб, с любов омесен,
дантелени рисунки по стъклата...
А в стаята - уют и топлина
и "зайчета" пробягват по тавана.
Унася ме, но как ли да заспя
в такава нощ очаквана, мечтана?
И уж е нощ, а толкова е бяла,
и приказно добра и споделена!
Като сега я чувам, чука на вратата
Коледа! Да е благословена!
....
Детето в мен годините не смята.
Не спира във ухото да ми шепне:
"Щом вярваш, раснат чудесата!
Във всяка възраст случват се вълшебства!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
