щрих, след щрих ...

25 мар. 2007 г., 01:34

Поэзия

5.0 / 2

577 0 2

Завръщам се към самотата.
Полека, бавно...
Щрих, след щрих.
Дори не мога да заплача -
душата ми е само зрител.
Съзнанието ми е безпомощно
картината да промени -
осъществена в невъзможност,
препратена във непростимост.
Приличам, всъщност на загадка
с илюзия за дешифриране -
във репортаж за окупация ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Целият свят е театър

Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »