щрих, след щрих ...

дакота (Дакота)
152 364

25.03.2007 г., 1:34 ч.

Поезия

470 0 2

Завръщам се към самотата.
Полека, бавно...

Щрих, след щрих.

Дори не мога да заплача -

душата ми е само зрител.

Съзнанието ми е безпомощно

картината да промени -

осъществена в невъзможност,

препратена във непростимост.

Приличам, всъщност на загадка

с илюзия за дешифриране -

във репортаж за окупация

с посланието за примирие.

Сега се мъча да извикам

във паметта си онзи жест,

със който всичко ми убягна -

безапелационно и студено.

Разбира се, не ти се сърдя,

мълчанието е няма фраза -

значението й е във пъзела,

чрез който се гради забравата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.