Щура омайница
Щура омайница, сладка и дива,
смешна и чорлава, малка хлапачка.
Дърпа ръкава ми, после се скрива,
точица някаква, там под клепача.
Често играем на жмичка по детски,
търсим се, гоним се, сърдим се даже.
Сложни задачи със куп неизвестни
готви за мене, но кой да ми каже...
Тайно плете ми въздишкови мрежи,
бухва ме в тях и доволно се смее.
В трепетни мигове, в луди копнежи
все ме завихря. Така сме със нея.
Спъва ме, падам, ожулва ме цяла,
трие сълзите и с дни ме лекува.
Болките щом отшумят отначало
в знайни, незнайни пътеки ме втурва.
Пръст ù размахвам и казвам сериозно -
вече пораснах за тази игра.
Хитро отвръща ми тя - "Невъзможно!"
Нямало възрасти за любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Велкова Все права защищены
