Щурците пищят –

надлайват се с кучетата,

надсвирват се с прилепите,

шумят с вятъра...

Шуми воят в ушите ми,

свистенето в гърдите ти,

нощта умира в прегръдката на луната –

разплискано пълнолуние,

липсваш ми –

защо утрото е толкова старо,

защо щурците пеят само за мен.

Като струни на вятъра...

Опитвам се да ловя

звуците на нощта

с върховете на пръстите –

не свиря,

тъка

с цветовете на лятото,

с опустелите пастели на поляните,

с овехтелите постели на тревите.

Пия носталгията на август,

попивам аромата на прах,

дъждът се изпарява преди да достигне

опустелите пастели на поляните

с овехтелите постели на тревите –

нощта връхлита

измита,

измита безсънието ми –

клепачите падат

върху зида на бузите –

звънят,

като клепала в утрото.