Щурците пищят
Щурците пищят –
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра...
Шуми воят в ушите ми,
свистенето в гърдите ти,
нощта умира в прегръдката на луната –
разплискано пълнолуние,
липсваш ми –
защо утрото е толкова старо,
защо щурците пеят само за мен.
Като струни на вятъра...
Опитвам се да ловя
звуците на нощта
с върховете на пръстите –
не свиря,
тъка
с цветовете на лятото,
с опустелите пастели на поляните,
с овехтелите постели на тревите.
Пия носталгията на август,
попивам аромата на прах,
дъждът се изпарява преди да достигне
опустелите пастели на поляните
с овехтелите постели на тревите –
нощта връхлита
измита,
измита безсънието ми –
клепачите падат
върху зида на бузите –
звънят,
като клепала в утрото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
