Понякога си мисля, че си привидение,
мъглявина, призрак, миг от сън,
събудил поетесеното вдъхновение,
но не просъществувал извън
очертанията на зениците ми
и проблясъка на мислите.
Винаги смятах за магично обичането
и все не вярвах, че всъщност е истинско.
Понякога искам да си привидение,
тогава все някак щях да ти простя,
че ме обичаш до самоунищожение,
но се научи да дишаш и без мойта душа. ...