15 янв. 2014 г., 20:37

Щях да ти простя…

Поэзия » Любовная

653 0 3

Понякога си мисля, че си привидение,
мъглявина, призрак, миг от сън,
събудил поетесеното вдъхновение,
но не просъществувал извън
очертанията на зениците ми
и проблясъка на мислите.
Винаги смятах за магично обичането
и все не вярвах, че всъщност е истинско.
Понякога искам да си привидение,
тогава все някак щях да ти простя,
че ме обичаш до самоунищожение,
но се научи да дишаш и без мойта душа.

15.01.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sauronboab (Борислав Ангелов)

"Понякога искам да си привидение,
тогава все някак щях да ти простя,
че ме обичаш до самоунищожение,
но се научи да дишаш и без мойта душа."

Но пък щеше да е само привидение... Понякога нещата са най - добри такива, каквито са. Както и този стих е красив такъв, какъвто е.

2014-01-25T17:44:52+02:00
Freedom12 (Стефка)

Много красиви и вълнуващи думи!

2014-01-16T17:04:43+02:00
Nightingale (Вероника)

Прекрасно е!

2014-01-15T20:57:23+02:00