Jan 15, 2014, 8:37 PM
Щях да ти простя…
Понякога си мисля, че си привидение,
мъглявина, призрак, миг от сън,
събудил поетесеното вдъхновение,
но не просъществувал извън
очертанията на зениците ми
и проблясъка на мислите.
Винаги смятах за магично обичането
и все не вярвах, че всъщност е истинско.
Понякога искам да си привидение,
тогава все някак щях да ти простя,
че ме обичаш до самоунищожение,
но се научи да дишаш и без мойта душа.
15.01.2014г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много красиви и вълнуващи думи!
-
Прекрасно е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
тогава все някак щях да ти простя,
че ме обичаш до самоунищожение,
но се научи да дишаш и без мойта душа."
Но пък щеше да е само привидение... Понякога нещата са най - добри такива, каквито са. Както и този стих е красив такъв, какъвто е.