6 июн. 2007 г., 19:50

Щяхме ли?..

1.1K 0 1
Щях да те обичам вечно!
Щях да те докосвам нежно!
Щях да те прегръщам страстно,
а да те целувам плахо!


Щеше ли да ме обичаш безусловно?
Щеше ли да шепнеш във нощта
нежни думи, спомени, слова?
Щеше ли да си със мен сега?

Щеше ли да ме целуваш
да премахваш болката във мен?
Щеше ли да ме излъжеш
да запазиш обичта у мен?

Като бели облаци
сред сивота,
щяхме да загубим любовта
със спомен за една лъжа.

Щяхме да сме тихи,
плахост да напира в нас.
Щяхме да сме нежност и стихия
само във една сълза!

Щяхме ли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лия Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...