лия (Лия Василева) лия (Лия Василева)
42
6 jun 2007, 19:50

Щяхме ли?..

  Poesía
1.1K 0 1
Щях да те обичам вечно!
Щях да те докосвам нежно!
Щях да те прегръщам страстно,
а да те целувам плахо!


Щеше ли да ме обичаш безусловно?
Щеше ли да шепнеш във нощта
нежни думи, спомени, слова?
Щеше ли да си със мен сега?

Щеше ли да ме целуваш
да премахваш болката във мен?
Щеше ли да ме излъжеш
да запазиш обичта у мен?

Като бели облаци
сред сивота,
щяхме да загубим любовта
със спомен за една лъжа.

Щяхме да сме тихи,
плахост да напира в нас.
Щяхме да сме нежност и стихия
само във една сълза!

Щяхме ли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0