лия (Лия Василева) лия (Лия Василева)
42
Jun 6, 2007, 7:50 PM

Щяхме ли?..

  Poetry
1.1K 0 1
Щях да те обичам вечно!
Щях да те докосвам нежно!
Щях да те прегръщам страстно,
а да те целувам плахо!


Щеше ли да ме обичаш безусловно?
Щеше ли да шепнеш във нощта
нежни думи, спомени, слова?
Щеше ли да си със мен сега?

Щеше ли да ме целуваш
да премахваш болката във мен?
Щеше ли да ме излъжеш
да запазиш обичта у мен?

Като бели облаци
сред сивота,
щяхме да загубим любовта
със спомен за една лъжа.

Щяхме да сме тихи,
плахост да напира в нас.
Щяхме да сме нежност и стихия
само във една сълза!

Щяхме ли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0