15 мар. 2013 г., 21:12  

Щъркелица-самотница 

  Поэзия
626 0 1

Всяка пролет се завръщат по двама

във гнездата, оставени лани.

Аз сама съм, а него го няма.

Тесни станаха всички посоки.


Колко дълго пътувах, но сега уморена

върху старите  спомени лягам.

Нямам нищичко и съм тъй огорчена,

че го няма гнездото, което обичам.

 

Вече пролет е, китна и бяла,

ала още в душата е зима.

Щъркелица-самотница своя дом не видяла.

Долетях, ала скоро ще тръгна...

 


 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??