Всяка пролет се завръщат по двама
във гнездата, оставени лани.
Аз сама съм, а него го няма.
Тесни станаха всички посоки.
Колко дълго пътувах, но сега уморена
върху старите спомени лягам.
Нямам нищичко и съм тъй огорчена,
че го няма гнездото, което обичам.
Вече пролет е, китна и бяла,
ала още в душата е зима.
Щъркелица-самотница своя дом не видяла.
Долетях, ала скоро ще тръгна...