Mar 15, 2013, 9:12 PM  

Щъркелица-самотница 

  Poetry
627 0 1

Всяка пролет се завръщат по двама

във гнездата, оставени лани.

Аз сама съм, а него го няма.

Тесни станаха всички посоки.


Колко дълго пътувах, но сега уморена

върху старите  спомени лягам.

Нямам нищичко и съм тъй огорчена,

че го няма гнездото, което обичам.

 

Вече пролет е, китна и бяла,

ала още в душата е зима.

Щъркелица-самотница своя дом не видяла.

Долетях, ала скоро ще тръгна...

 


 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??