24 авг. 2025 г., 16:40

Щъркелите

251 0 0
Щъркелите

 

Щъркелът е влъхв,

Учител в тялото на

Птица. Строг и скромен

Той е. В своето гнездо

Стои, гледа в две

Главни направления -

Гледа, наблюдава

Хората - любими

Същества - те деца

За него са, после

Ученици в душите.

 

Щъркелите, странно,

В гората не живеят,

Не живеят те в полята,

Не живеят около блата

Реки, и сред планинските

Скали. Покрай пътищата

Живеят, на тяхните

Пресечни точки, по

Площади, махали, и

Високо - но умерено

Високо. Искат те да

Гледат хората, с поглед,

С дух, душа да им

Помагат и да сещат

Също погледите техни,

Светлината на човека,

На човеци и деца,

И погледи случайни 

На - овца, коза и крава.

 

Щъркелът е социално

Същество, учител изначален

На човешките души.

Той "човек" на любовта е

Още, обича своята

Любима в гнездото и

Излюпените голи първо,

После оперени

Децата - щъркелчета

Свои - 

Които скоро, много

Скоро

Ще летят на юг.

 

Усещат щъркелите

Магнитните полета

В пространството - в

Пътища незнайни

За човека. И се движат,

Летят година всяка.

 

В небето на Велес

Ден един е равен на

Една година на

Земята. И душите

Щъркелови свързани

Са с туй небе така,

Както нашите души

Човешки, що заминали

Са там. 

И висините,

Където ятото от

Щъркели прекрасни

Извършват ежегодно

Полетите свои,

Тзи немагнитни

Линии, може

Да се предположи -

Връзка те са с времето

Велесово, отвъдно.

 

Щъркелите в своите

Души на гоите

Са равни - съвестни

И с дух светящ,

Човеци светоносни.

 

***

 

Ах, летете вие мили

Щъркели в своите

Пространства, в свои

Летни пътища на север,

И в зимните на юг. 

Но

Пак при нази тук

На север долетете,

Ще се радваме тогаз

На скромното ни

Лято наше и на вас.

Ще се

Обичаме взаимно,

Вечно, на земята наша

Тук, и на небето ваше

Там.

 

Слава на Велес

 

Ура

 

Лесничея

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леснич Велесов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...