Щъркелите

Щъркелите

Щъркелът е влъхв,

Учител в тялото на

Птица. Строг и скромен

Той е. В своето гнездо

Стои, гледа в две

Главни направления -

Гледа, наблюдава

Хората - любими

Същества - те деца

За него са, после

Ученици в душите.

Щъркелите, странно,

В гората не живеят,

Не живеят те в полята,

Не живеят около блата

Реки, и сред планинските

Скали. Покрай пътищата

Живеят, на тяхните

Пресечни точки, по

Площади, махали, и

Високо - но умерено

Високо. Искат те да

Гледат хората, с поглед,

С дух, душа да им

Помагат и да сещат

Също погледите техни,

Светлината на човека,

На човеци и деца,

И погледи случайни 

На - овца, коза и крава.

Щъркелът е социално

Същество, учител изначален

На човешките души.

Той "човек" на любовта е

Още, обича своята

Любима в гнездото и

Излюпените голи първо,

После оперени

Децата - щъркелчета

Свои - 

Които скоро, много

Скоро

Ще летят на юг.

Усещат щъркелите

Магнитните полета

В пространството - в

Пътища незнайни

За човека. И се движат,

Летят година всяка.

В небето на Велес

Ден един е равен на

Една година на

Земята. И душите

Щъркелови свързани

Са с туй небе така,

Както нашите души

Човешки, що заминали

Са там. 

И висините,

Където ятото от

Щъркели прекрасни

Извършват ежегодно

Полетите свои,

Тзи немагнитни

Линии, може

Да се предположи -

Връзка те са с времето

Велесово, отвъдно.

Щъркелите в своите

Души на гоите

Са равни - съвестни

И с дух светящ,

Човеци светоносни.

***

Ах, летете вие мили

Щъркели в своите

Пространства, в свои

Летни пътища на север,

И в зимните на юг. 

Но

Пак при нази тук

На север долетете,

Ще се радваме тогаз

На скромното ни

Лято наше и на вас.

Ще се

Обичаме взаимно,

Вечно, на земята наша

Тук, и на небето ваше

Там.

Слава на Велес

Ура

Лесничея