4 июн. 2019 г., 20:23

Щъркелов сонет 

  Поэзия » Строгие формы
580 1 5
Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
изпраща пролетните чудеса -
стопява болките във всяка рана.
И топъл вятър с мириса на пролет
търкаля вихри по коларски път.
И в мен намерил своя топъл кът,
в душа ми щъркел спира воя полет.
Самата пролет носят тези птици
и палят във душата ми звезда.
Чертаят те в нощѝте бели скици,
а по асмите раждат се грозда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??